Последни Новини

Завещанието на търговеца Димитър А.Ценов довело цар Борис III на откриването на академията в Свищов

Човека Паяк стана Посланик на световната марка часовници „Фортис“
март 1, 2018
Д-р Ненчо Кондов от Велико Търново:  Лазерите са идеални за работа в урологичната практика
март 1, 2018
Покажи всички

Завещанието на търговеца Димитър А.Ценов довело цар Борис III на откриването на академията в Свищов

Проф. Андрей Захариев разказва за дарените 5 млн. златни лева от видния предприемач, чието дело е възрожденски идеал за поколения българи

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Свищов е първият свободен град и се слави с  пионерни за страната ни инициативи и събития. Животът и делото на големия родолюбец Димитър А.Ценов  са сред светлите примери от българското Възраждане, които оставят вековна диря със своя идеал за културен възход и напредък. В Свищов всяка улица и  стряха са символ и знак за исторически събития, пренаписали хода и ускорили развитието и възстановяването на българската държава.
„Сред най-устойчивите символи определено е сътвореното от търговеца Димитър А. Ценов, довело в Свищов на 8 ноември 1936 год. Цар Борис III за официалното откриване на Висшето търговско училище, носещо името на своя дарител. Училището започва  работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков” и „Кооперативно-застрахователен”, разказва проф. д-р Андрей Захариев, който е ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при Стопанската академия  „Д. А. Ценов“ в Свищов и председател на Фондация „Проф. д-р Минко Русенов“.


Той е направил щателно изследване на  живота и делото на Димитър Ценов и посочва три исторически документа, свързани с церемонията по откриване и освещаване на Алма Матер в Свищов.
„Водещ е Наредбата-закон на Царя, където четем „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов” с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки”. При откриването тържествено слово произнася и първият ректор проф. Димитър Бъров, който почита Дарителя с думите: „Последната воля, без условности, без пречки, беше именно тази- да се създаде Висше търговско училище в родния му град“. Най-малко известно, но ключово като послание и фактология е третото слово  на проф. Георги Данаило, който е основен изпълнител на Завещанието. То е отпечатано със заглавие „Капиталът и духовният прогрес на човечеството“ в брой 1 от 1937 г. на Годишника на Висшето училище. В него са дадени исторически сведения, които малцина знаят и помнят. Проф. Данаилов оприличава дарението на Димитър Ценов като трансформация на физическия капитал – пари и имоти в духовен капитал – академия и висше училище. Давайки пример с множество дарителски фондове в световната история в подкрепа на университети, академии и научни каузи той заявява пред Царя, пред църковния клир и всички гости, че програмата и уредбата на академията в Свищов следват образеца на „Висшето училище за стопанска администрация“ при Харвардския университет, създадено от частния фонд на американския магнат Джордж Бейкър с дарение от 1924 год. в размер на 5 млн.щатски долара“, изтъква проф.Андрей Захариев.

Професорът разкрива как Димитър А. Ценов натрупва своето богатство.  Видният свищовски дарител е роден на 27 декември 1852 г. , в семейството на заможен свищовски търговец, учи първо в Свищов, а след това и във Велико Търново и Кронщад (б.а.днешен Брашов).

„След трудни начални стъпки в стопанския живот на съседна Румъния, свищовлията става част от тази генерация „първостроители на съвременна България“, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава“, обяснява проф.Захариев.
Той припомня, че  Димитър Ценов построява част от водопровода на София и първите трамвайни линии, изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. Владее седем езика има плодотворни контакти сред европейската аристокрация. С делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ се явява водещ вносител на строителни материали. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител. Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край.
„Със завещанието от 1912 г. Димитър Ценов дарява на държавата и родния си град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Неговото дарение е второто по големина за развитие на българското висше образование и достига по мащаб това на братята Евлоги и Христо Георгиеви , които са дарили 6 млн. златни лева за Софийския университет. В завещанието е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което никога и при никакви обстоятелства „не бива да се смесва или слива с никое друго държавни или с частни средства създадено учебно заведение“. Последните години на Димитър Ценов са в болницата на Червения кръст, където в народна среда не накърнява целостта на средствата, отделени за висшето училище в Свищов. След неговата кончина през 1932 г. и погребение в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел” в Свищов започва съзидателна държавна намеса по превръщане дарението на Ценов от думи и средства в образователна институция и академичен град на брега на Дунав“, обяснява проф. Андрей Захариев.
Преподавателят изследовател подробно разкрива и хронологията на завещанието, дарението и поетия от държавата ангажимент.
На 1 септември  1912 г.  Димитър А. Ценов собственоръчно пред свидетели подписва  завещанието и обявява воля си: „Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име „Димитър А. Ценов“. От чистия приход, 10% да се капитализират и прибавят ежегодно , редовно  и  вечно към капитала на фонда. Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. Дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др.“.
През 1914 год. Димитър Ценов е поканен да се присъедини към Ефорията /б.а. Настоятелството/ по изпълнение завещанието на Евлоги Георгиев, като участва в шест заседания и дава своя съществен принос за изграждането и развитието на Софийския университет.
„През 1920 г. с Нотариален Акт за дарение  Димитър А. Ценов прехвърля на държавата собствеността на четири свои имота в София, изповядани пред нотариус и приети от представителя на държавата Райко Даскалов, който по онова време е министър на търговията, промишлеността и труда. Имотите са  на стойност 2,5 млн. златни лева на улица „Велико Търново“ №3, на стойност 2,7 млн. златни лева на ул. „Искър“ №2, на стойност 1 млн. златни лева на ул. „Княгиня Клементина“  и на стойност 850 хил. златни лева на бул. „Сливница“. Така само в частта имоти дареното от Ценов вече надминава 7 млн. златни лева и то за период от само 8 години“, разкрива проф.Захариев.
На 21 май 1932 г.  Димитър А. Ценов умира в болница на „Червения кръст” в София, погребан е в Свищов. На 29 юни  след три четения е гласуван от 23-то Обикновено Народно събрание Закон за приемане на дарението и завещанието на родолюбивия свищовлия. На 21 септември Цар Борис III собственоръчно подписва с подпечатване с държавния печат от неговия пазител, министъра на правосъдието Димитър Върбанов Указ за утвърждаване на Закон за приемане на дарението и завещанието на Ценов. На 30 септември същата година  в брой 148 на Държавен вестник е обнародван Указ №16 на Цар Борис III за утвърждаване на Закона за приемане на дарението и завещанието на Димитър А. Ценов.

След нови четири години се достига до 29 август 1936 г., когато е подписан Указ на Цар Борис III за утвърждаване на постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба-закон за Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ в Свищов. Наредбата-закон е публикувана в Държавен вестник  и се състои от 36 самостоятелни устройствени разпореждания, включително за катедрите, които ще осигуряват преподаването пред студентите.
„На 8 ноември същата година  тържествено е открито Висшето търговско училище „Димитър А. Ценов“. Свищовската община пък откупува дворни места в центъра на града в местността „Калето“ и ги дарява на Фонда за строеж на основна сграда на Академията. Две години по-късно е възложено строителство на комплекса на Ректората  и само за година той е завършен и тържествено открит на връх Димитровден“, споделя проф.Захариев.
Прехвърлил стотици страници исторически документи и справки, свищовският преподавател установява, че седмица след официалното откриване на висшето училище, започва работа и Ефорията на Фонда „Димитър А. Ценов“ с капитал от вече 50 млн. златни лева.

В състава на ръководния орган са ректора, кмета на Свищов и началник отдел към Министерството на търговията, промишлеността и труда. Всички последващи решения на Настоятелството се одобряват директно от Министъра на търговията, промишлеността и труда. Ефорията управлява с вещина капитала на фонда и влага средства в изграждането на сградите на ректората, киното, мензата и общежитието. Допълнително се придобиват нови имоти в София на ул. „Иван Асен II” и ул. „Хаджи Димитър“ за генериране на приход от отдаване под наем.
„Така достигаме до 1948 г., когато с Указ №41 на Президиума на Народното събрание е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда „Димитър А. Ценов“ и той фактически е национализиран. Паралелно с Акт за вземане на недвижим имот за държавен“ от 31 януари 1950 г. са иззети и одържавени всички построени и придобити от Фонда сгради на Академията в Свищов. Едва през 1991 г. при ректор проф. Атанас Дамянов е възстановена и започва да функционира Фондация „Димитър А. Ценов“. Набрани са лични дарения, както и дарения от юридически лица. Национализираното през 1948 г. от държавата обаче, оценявано днес на над 250 млн. лева, продължава да чака своето репатриране във Фонд „Димитър А. Ценов“ за изпълнение волята на Дарителя за „вечни времена“, приета безрезервно от Царска България с множеството изброени  актове, укази и закони“, уточнява проф.Захариев.


Той допълва, че практически двете най-големи просветни дарения в България са свързани с Димитър А. Ценов.
„Подкрепата за Софийския университет е демонстрирана  с грижа и постоянство от множество общественици и политически мнозинства. Ситуацията с академията в Свищов обаче е коренно различна. Към настоящия момент една профилирана и ювелирно изградена визия за свищовската академия с научна и образователна инфраструктура, библиотека, общежития, съоръжения за спорт и култура „плаща“ тежка цена за недалновидни решения по „роене“ на българското икономическо висше образование „навсякъде и за всеки“, коментира проф.Захариев.
На февруарската си сесия Общинския съвет в Свищов излезе с декларация в подкрепа на възстановяване на държавната поръчка за студенти в Свищов на ниво от над 1000 първокурсници годишно. Възниква въпроса дали има историческа давност и валидност ангажимента на държавата към СА „Д. А. Ценов“? Според проф.Андрей Захариев неоспорим факт е намалението с над три пъти на държавната поръчка в Свищов, което е рекордно за цялата система на висшите училища у нас и то само за три години.
„Заветът на Дарителя ограничава преподаваните специалности до строго дефиниран периметър- стопански науки. Паралелно, в продължение на десетки години регулаторни държавни институции допуснаха педагогическите и инженерните университети да се сдобият със Стопански факултети, където чрез преподаватели на „втори“ договори, а по-късно и чрез собствени кадри се създадоха цели специалности, дипломирали десетки хиляди икономисти и управленци. Едва сега МОН слага логичен край на тази практика и „свива“ приема в тези нетипични за посочените висши училища специалности“, припомня проф.Захариев.
По думите му в обхвата на типичните и профилирани икономически висши училища само за 4 години се е прекроил делът на държавната поръчка в посока още по-голяма концентрация в столицата.
„През 2012 г. трите профилирани държавни икономически висши училища в София, Свищов и Варна имаха общ прием от над 10 000 първокурсници в пропорция 48:24:28. През 2017 г. съотношението е вече 65:10:25 в полза на столицата при държавна поръчка от малко над 7000 студенти за трите профилирани икономически висши училища. Спадът в държавната поръчка във Варна е два пъти, в Свищов 3,3 пъти, а в София 1,2 пъти. В Свищов този спад мина предела на управленска, организационна и чисто икономическа логика. С Акта на приемане от държавата на Дарението и Завещанието на Димитър А. Ценов е поет ясен и неотменим правителствен ангажимент. Национализацията на Фонд „Димитър А. Ценов“ след 1944 г. и одържавяването на неговите имоти и средства се явява настоящ морален и не само дълг на държавата. Пълният консенсус за подкрепа от всички общински съветници от целия политически спектър е показателен за актуалността на проблема. Разчитаме на държавническа мъдрост и отговорност към делото и завета на Димитър А. Ценов. Надяваме се и на подкрепа и от десетките хиляди наши възпитаници , защото  те са активна и съзидателна сила, непреодолим фактор в българската икономика, финансова система, политика, наука и образование“, категоричен е проф.Андрей Захариев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *