Става дума за Томас Исидор Ноел Санкара, президент на Буркина Фасо. За пропагандиране на революцията, Томас Санкара, който е смятан за харизматичен лидер, счита че е най-важен личният пример. Президентът живял със заплатата на армейски капитан – $ 450 на месец, а президентската заплата от $ 2000 дарявал във Фонда за сираци. След свалянето и убийството на Санкара се оказало, че имуществото му се състои от едно старо „Пежо“, закупено преди идването му на власт, хладилник със счупен фризер, три китари и четири велосипеда.
Едно от първите нововъведения на неговото правителство е публикуването на доходите и сметките на всички държавни служители.
Нещо повече, Санкара забранява поставянето на климатик в своя офис, тъй като се срамувал от хората, които не са в състояние да имат такъв лукс“, и отказал да разреши поставянето на негови портрети на обществени места и офиси. Той изтъквал факта: „В нашата страна такива като мен са седем милиона“.
Бил е разпродаден целият правителствен автопарк, който се състоял само от „Мерцедес“-и, и вместо тях за нуждите на министрите били закупени „Рено 5“ – най-евтините коли в страната.
Санкара намалява заплатите на чиновниците и им забранява да имат лични шофьори и да летят в първа класа. На чиновниците им се наложило да заменят и скъпите западни костюми с традиционните памучни туники, шити от местните жители.
Малко преди нова година администраторите пък били длъжни да предадат по една месечната заплата в полза на социалните фондове.
Уволнявайки половината членовете на кабинета, Санкара ги изпраща на колективни ферми – да работят земята, „където от тях ще има повече полза“.
Само три години след идването на Санкара на власт (през 1986 г.) Световната банка отбелязва, че в Буркина Фасо напълно е изкоренена корупцията.