От 10 години търновецът е начело на феновете на „Манчестър Юнайтед“, притежава 170 фланелки и 28 часовника с логото на тима

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Когато човек има мечта, свързана с възвишена кауза и я преследва упорито, цялата Вселена му помага да я реализира. В това е убеден Емил Йорданов, който във Велико Търново е по-известен като DJ Емо.

Напоследък името му се свързва с култовия „Клуб 7“ в старата столица. С всеки изминал ден той се превръща във все по-популярно място за срещи с известни личности на България, за откровени разговори, представяне на книги и произведения на изкуството. От 7 септември 2017 година до момента в клуба находчивият търновец е организирал близо 30 срещи. Сред гостувалите са музикантите от ФСБ, първата българска световна шампионка и носителка на олимпийски медали в дисциплината скок на височина Йорданка Благоева, гимнастикът Йордан Йовчев, Мадлен Алгафари, най-известният ни състезател по културизъм Христомир Христов, актьорът Иван Митев. Доведе в клуба си футболната легенда Бончо Генчев, с футболните легенди Красимир Балъков, Ивайло Йорданов,  певицата Нели Рангелова, Васил Найденов…  Предстоят срещи със световната шампионка Весела Лечева, с дизайнера Атанас Парушев и много други.

„Този клуб е моя стара мечта. Сега осъзнавам, че цял живот точно към това съм се стремил. Да имам място, свързано с музиката и спорта, но и с хора на науката и изкуствата. И то без никаква комерсиалност!“, подчертава DJ Емо.

И както е известно, нищо в живота не е случайно. Нарекъл клуба си „Клуб 7“, защото 7 е любимото му число. Завърнал се е в родния си град след 7-годишно отсъствие. Когато създавал фирмата, регистрацията й излязла на 7. 07. 2017, а всичките му любими футболисти са играли с номер 7. Цели 7 години е работил като диджей в Норвегия.

„Правил съм партита в Англия, в Северна Ирландия и във Виена, но Велико Търново е моят роден град и тук се чувствам на точното място. Не ми се пътува вече, искам тук да работя. Намерих приятели и съмишленици, които ме подкрепят и вярват, че ще успея, защото правя всичко от сърце. И много искам в клуба ми да идват не само популярни и вече утвърдени българи, а и бъдещи звезди и това да е стартовата им изява към стремглавият път нагоре“, категоричен е амбициозният търновец.

Емил Йорданов продължава да работи като диджей по партита и сватби, но не крие, че иска да създаде общност, в която да се говори за изкуство, книги, картини, спорт, а не за проблеми. И го постига, защото с всеки нов гост клубът се оказва все по-тесен да побере десетките посетители, дошли да се докоснат на живо до любимата звезда.

„Достатъчно натоварен ни е животът, за да се събираме вечер и да продължаваме да се оплакваме. Искам в този клуб да тържествуват откровеността, позитивното настроение, чистата енергия и съм много щастлив, че гостите разбират това, усещат го. Никой досега не ми е отхвърлил поканата и никой не е говорил просто клишета, от които до гуша ни е дошло. Хората имат нужда от честност, от минути за себе си, от споделяне и изкуство. Затова и клубът е пълен най-вече, когато в него идват писатели и артисти..хора на духа. Когато пък няма срещи, с приятели гледаме мачове“, изтъква DJ Емо .

Решил е самият той някой ден да застане пред посетителите и да разкаже за живота си, за музиката и за това как преди много години безумно се влюбил в „Манчестър Юнайтед“. От десетилетие търновецът е председател на фенклуба на любимия си английски отбор, който обединява над 550 почитатели, а това го нарежда на второ място в Европа и на четвърто в света по членска маса.

Кариерата на Емил Йорданов като диджей стартирала през 1991 година.

„Стана изненадващо, защото тогава бях музикант. Свирех на ударни инструменти, изучавах солфеж, хармония, пиано, но не съм си и помислял да се захвана с подобна работа. През 1990 година, когато завърших средното си образование в механотехникума в Горна Оряховица, не ме приеха в консерваторията и влязох в казармата. Един ден бях в отпуска и се разхождаме с моя приятел художника Габриел Панев из Велико Търново. Срещнахме случайно на улицата наш познат – Тихомир Военкин. Той знаеше, че се занимаваме с музика, и обясни, че ще прави заведението си дискотека и че търси диджей. Проимоли се да му помогнем. Спогледахме се с Габриел – той художник, аз музикант, нямахме представа какво е да си диджей. Но Тихомир настоя и се съгласихме да влезем в необичайната роля само за две вечери. Намерихме техника като тогава се работеше с декове, с касетки, и бяхме готови за нещо, което не знаехме какво е точно“, спомня си с усмивка Емо Йорданов.

Първата вечер, на откриването, бил много развълнуван, защото до този момент не бил държал никога микрофон в ръката си. Дори говорел с наведена надолу глава, за да не го смутят погледите на хората.

„Когато започнах да пускам музиката и видях реакцията на посетителите, нещо в мен се преобърна. Избрах им Лиза Стенсфийлд, “Куул енд дъ Генг” – изпълнители, които по-рядко се предлагаха в дискотеките, и тогава изубхнаха бурни овации, а аз не можех да повярвам. Това ми промени живота за миг, беше невероятно. Стана някакъв прелом у мен и си казах: „Ето това е моето призвание!“, споделя професионалистът диджей.

Габриел Панев решил, че предпочита да рисува и Емо останал сам на пулта. Най-доволен бил Тихомир Военкин и след като Емил Йорданов се уволнил от казармата му платил първия курс за дисководещи към Министерството на културата в София.

„Така 22 дена ходих на лекции в столицата и това беше най-сериозната ми подготовка в работата. Учиха ни как да се държим в обществото и по време на работа, какво представляват дискотеките, а по време на изпита трябваше да развия темата “Дискотеката като културно-обществено място за развитие на младежта”. Написах осем страници“, споделя DJ Емо.

Обучението се водело от Генчо Гайтанджиев, който им преподавал история на музиката, Тома Спространов, един от първите диджеи у нас – Боби Ай, имало и професорка от СУ, която ги учела как да говорят правилно. За да се шлифова и да се научи да говори правилно, се наложило да тренира пред огледало.

Емил Йорданов е категоричен, че всеки може да пуска музика, но печели този, който има присъствие на пулта и знае как да подреди песните. Важно е всяко едно парти да е индивидуално, изцяло съобразено с хората, които са на него. Толкова бил увлечен в работата си, че се е случвало да пътува само за една плоча до София.

„Беше зима и голям студ, а аз пътувах със стария Москвич на баща ми само и само да я взема, защото предишната вечер съм обявил, че ще могат да я слушат. Чаках пред хотел “Родина” DJ МС Камен да отвори магазина, за да я купя. Тогава вече всичко беше с грамофони и всичките си пари давах за плочи. Колекцията ми все още стои, имам около 3000 плочи“, разкрива духовитият търновец.

Като всеки, който е знае тънкостите на занаята си пояснява, че думата „дискотека“ е гръцка и произлиза от „диск“- плоча, а „тека“- място, пространство, т.е. дискотеката е място за танцуване. Уточнява, че първата дискотека е създадена през 1968 година в Манчестър. Собственикът на една от фабриките там решил да забавлява работниците си в петък и събота, свързал се с популярен радиоводещ и го поканил да отиде в едно от халетата на завода и да им пуска музика.

„Трябва да си призная, че едно от най-големите предизвикателства в живота ми е групата “Сладки мечти”, която създадох през 1998 година. Формацията е мой сбъднат сън. Сънувах, че правя група, с която изнасяме 50 концерта в България. Реших да го реализирам и сега като се замисля сме успявали да се справим доста добре. Беше трудно и интересно“, категоричен е продуцентът на талантливите певици.

От тогава са и повечето му контакти с хора от шоу бизнеса. Една година е работил и с Лили Иванова.

Любовта към футболния тим “Манчестър Юнайтед” е другото огромно вдъхновение на известния великотърновец. Тя пламнала в деня, в който се захванал да работи като диджей.

„Като младеж бях много запален по спорта. В ония години битуваше схващането, че ако не тренираш, не си мъж. Постоянно играехме футбол, баскетбол, лека атлетика“, връща се назад във времето Емо Йорданов.

В деня, в който започнал като диджей, във вестник “Старт”, за който бил абониран, видял снимка на малки момчета. На фотоса били Дейвид Бекъм, братята Невил, Райън Гигс.

„Пишеше, че това е поколението, което от школата ще премине към мъжкия отбор на “Манчестър Юнайтед”. В ония години, а и до днес съм луд фен на “Етър”, и тогава си представял как тези малки момчета ще постигнат успехите на Краси Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов. Аз винаги съм защитавал принципа, че камъкът си тежи на мястото, и там, където си израснал, там трябва да се раздаваш за хората“, разкрива житейската си философия Емо.

В началото привърженикът на червените дяволи трудно намирал информация за любимия си отбор. По телевизията представяли само кратка информация как са свършили мачовете.

„Сега са съвсем други времена – гледаме всички мачове, къде ходят, какво правят футболистите“, радва се заклетият фен.

Емил Йорданов признава, че е луд по “Манчестър Юнайтед” и така се стигнало до създаването на фенклуб на отбора у нас. Заедно с останалите момчета от клуба вече са се срещали с абсолютно всички футболисти от тима. Сред най-паметните му срещи са тези с знаменития футболен треньор Сър Алекс Фъргюсън. Шест пъти го е виждал и шест различни бутилки вино му е подарил. Емо Йорданов толкова му се възхищава, че дори е кръстил сина си на него. Най-хубавата среща била, когато му го казал.

„Обясних му, че в България имаме традицията да си кръщаваме децата на роднините. Той ме изгледа строго и ме попита какво искам да му кажа. Аз му поясних, че синът ми е кръстен на него и ще се радвам един ден и той да стане футболен мениджър като него. Сър Алекс Фъргюсън се трогна и изпрати подаръци за детето“, споделя съкровенните си преживявания търновецът.

Другата му интересна среща била с Райън Гигс. Българските фенове успели да го изкарат от колата, за да се снимат с него и с родния трибагреник. Той се съгласил и всички наоколо онемели от изненада, защото никой не вярвал, че това може да се случи на базата на клуба в Карлингтън.

„Като се връщахме обаче към хотела, валеше много силен дъжд и аз забравих фотоапарата в автобуса. В него бяха и билетите за мача на цялата ни група с “Ливърпул”. Казах си, че билетите ще ги възстановим, ще купим нов фотоапарат, но снимката няма как да възстановя. Как ще докажа, че съм се снимал с Гигс…За това ми беше най-болно. На следващия ден пак отидохме рано на базата и помолих охраната да ни пусне. И стана второ чудо! Човекът спря колата на Гигс и му обясни какво е станало. Той слезе, разказах му цялата история. Направихме нови снимки, дори предложи да влезем през служебния вход. Гигс ни се радва много. Знае, че правим благотворителни дейности за деца, изграждаме детски площадки в градините с послание малчуганите да спортуват от малки, че участваме в акции за кръводаряване и в други добри каузи“, казва с удовлетворение Емо Йорданов.

Верен на почита си към футболния тим, той притежава 170 оригинални фланелки на „Юнайтед”, като най-скъпата от тях е 300 паунда. Принадлежала е на Дейвид Бекъм, а Емо се сдобил с нея чрез търг. Има и 28 часовника с логото на „Манчестър” и всеки ден е с различен.

Снимки-личен архив