Последни Новини
Представят творчеството на повече от 100 художници от България, Сърбия, Румъния, Македония, Украйна
февруари 2, 2018
Изкусна фотографка представи 7 свои шедьовъра в „Клуб Седем” във Велико Търново
февруари 3, 2018
Покажи всички

Проф. Венелин Терзиев- чудото в българската наука

Младият мъж е Почетен професор на НВУ и е единствения у нас с три докторски десертации

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

За проф.Венелин Терзиев най-отговорно може да се каже, че е чудото в българската наука. Той е Почетен професор на Националния военен университет /НВУ/ „Васил Левски“ и е единствения българин с три докторски десертации.

Той е висок, атлетичен, напорист, забързан към поредния от многобройните си служебни ангажименти мъж. Изглежда твърде млад за своите 47 години и гледа право в очите своя събеседник. Разказва бързо и насечено за изключително богатото си житие-битие и като че ли иска да сподели с този, на когото се е доверил, все повече и повече частици от наситения си със случки, превратности и постижения живот.

Проф. Терзиев казва, че в последно време ежедневието му е описано точно и правилно от един наш съвременник – Стиф Джобс: „За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата… Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата… Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, наистина го правят“.

Начетеният българин е възпитаник на висшия химикотехнологичен институт, а по-късно и на Университет „Асен Златаров“ в Бургас.

След казармените дни обучението по органична химия бе доста тежко, а и не винаги приятно. Успях обаче да мобилизирам силите си и за 6 години завърших двата пълни курса на обучение по технология на полимерите като инженерен профил и Педагогическия профил по химия.

Любовта обаче го отвела в малкото русенско градче Ветово, където започнал работа в местната служба по заетост. 11 месеца по-късно спечелил и първия си конкурс и оглавил ведомството.

Със своя екип тогава спечелих и първия международен проект по Образователната програма „Леонардо да Винчи“. За първи път аз и колеги ми от малката провинциална служба напуснахме страните от бившия социалистически лагер и за по-малко от година бяхме на посещения в Белгия, Гърция, Португалия и Англия. Ценен опит и невероятно усещане е да видиш различното със собствените си очи, да усетиш миризмата на гофретите на белгийския площад, да чуеш в Сетубал и Лисабон, че знаенето на руски език е особено важно за общуването“, разказва увлекателно ученият.

Не след дълго напористият мъж, който е родом от Севлиево, се явява на конкурс за директор на Регионалната служба по заетостта в Русе и става неин директор навръх 8 март.

Беше неловко и трудно изживяване, защото трябваше да сменя на тази позиция жена. Оказах се най-младият ръководител от системата на Националната служба по заетостта и това будеше съмнения за справяне с работата, а и трябваше да отговарям за областите Русе и Разград, Търговище и Силистра. Съвсем скоро и правителството се смени, а всички знаем, че тези позиции са особени „проветриви“ и апетитни за местните партийни функционери. При смяната на политическата конюнктура напусна тогавашният началник на службата в София, въпреки че бяха минали едва три месеца от назначаването му“, споделя проф.Терзиев.

Събитията се развили по-бързо, отколкото очаквал и се оказал ръководител на цялата Национална служба по заетостта в София.

В този динамичен период на преход в България неофициално безработните бяха повече от тези, които работят. Озовах се сам в голям кабинет, с две секретарки на „Дондуков“ 3 в столицата. Чакаха ме хиляди преписки, забавено преструктуриране на съответния ресор, предстоящо съкращение на повече от 800 човека“, спомня си професорът.

Точно тогава се ражда дъщеричката му Мирослава.Радостаната вест го споходила точно по време на телевизионно предаване, в което таткото бил главен участник на ринга. Довършил с усилия предаването и хукнал да види рожбата си в Болница „Лозенец“.

В този ден се ражда само едно момиченце, така че няма как да има грешка. След седмица при изписването на майката и бебето, шефът на отделението попита кой е бащата, защото на прага стояхме трима мъже – главният юрисконсулт на службата, шофьорът и аз. Изненадите не свършиха дотук в този ден. Обичайна практика в това родилно отделение бе бащата сам да облече рожбата си. Това е и най-непосилната задача в житейския и професионалния ми път до този момент. Спомен, който ме зарежда с искрена усмивка и с много настроение. Раждането на Мира възпрепятства да тръгна за конгрес в Мароко, но години по-късно цялото семейство пък бяхме на почивка в Казабланка“, разказва с вълнение проф.Терзиев.

Две години след това административната му кариера приключва с поредната смяна на правителството и нахъсеният и опитен експерт се оказва без работа.

Ерудираният мъж се усмихва загадъчно, като споделя че в деня, когато по Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио съобщили, че е освободен от „високия“ пост, двама кметове на общини му се обадили с предложение за работа като техен заместник.

Умората и многобройните публични ангажименти ме накараха да отхвърля тези предложения, като почти цял месец бях като в летаргия- спях и не излизах от дома. Завърнах се от столицата в Русе, премислих всичко и се почувствах свободен . Не след дълго започнах работа като административен директор в едно от големите търговски дружества в крайдунавския град, а отново три месеца след това бях негов изпълнителен директор“, разкрива развоя на кариерата си проф.Венелин Терзиев. Това обаче не му било достатъчно в професионален план и амбициозният мъж записал докторантура в Икономическия университет във Варна.

Неволите обаче ме съпътстваха през цялото ми обучение там.Сменяха се научните ръководители, провеждаха се избори за ректор, а моят научен ръководител бе от отбора на губещите и в крайна сметка подготвената вече дисертация не бе защитена. Независимо от това направих десетки научни изследвания, участвах в редица проекти, публикувах множество трудове. Едва 10 години след това защитих дисертацията си, но в друг университет“, изброява патилата в научното си развитие проф. Терзиев.

Според неговия научен ръководител проф. д.ик.н. Димитър Канев от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна, представеният труд е научна разработка за „голям“ докторат. Това малко пророчество през следващите години се сбъдва и то много бързо. Така Венелин Терзиев става доктор на науките в три направления- национална сигурност, икономика и социални дейности. Защитава три докторски дисертации- в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов и в Бургаския свободен университет. В академичните среди са категорични, че това е уникално постижение, което научните сфери е почти непонятно и невъзможно. Продуктивният мъж обаче се със суровата действителност, която е изпълнена с надменност, съмнения и неприятни подмятания. Въпреки това той е автор на повече от 900 научни публикации, които са в редица престижни чужди издания.И като че ли напук на нашата народопсихология да не се радваме на успехите на другите, Руската академия по естествознание в Москва го избира за член-кореспондент и в течение на две години го удостоява с девет от най-високите си отличия, като го прави и Доктор хонорис кауза.

Венелин Терзиев е редовен професор в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Националния военен университет „Васил Левски“. Навръх 24 май миналата година получава престижната награда на министъра на отбраната за принос в развитието на военнообразователната система, а на празника на университета е избран за Почетен професор.

Казва, че науката е болест, а доказването – неизменна мисия. Остава неразбран, но при всички случаи забелязан, независимо от това, че и в науката поколенията са важни и приемствеността е трудна мисия. Колегите на Терзиев са категорични, че той разговаря, спори, беседва с всички. Когато се представя, никога не слага пред името си титлата „професор“. Често го бъркат с асистент, който влиза в аудиторията, за да замества професора.

Младият професор иска да се среща постоянно с различни хора, говори разпалено за последния магистърски курс по финансова математика. Тази група студенти му върнала убеждението, че образованието ще се възроди.

Не крие, че не е съгласен с това, което се случва с автономните висши училища, които реагират като търговци с „чужда пита“. Не харесва слабостта на държавата да въведе критерии и механизми, които да са достатъчно коректни, точни и справедливи.

Управленските екипи трябва да създават наука и образование, а не да са „ловци“ на студенти, които носят държавна субсидия. На това, че заместник-ректорите по науката и научноизследователските дейности са никому неизвестни хора, които трябва да управляват процес, който дори не познават, а спецификата му е толкова голяма, че демонстрираното самочувствие се изпарява моментално само, когато прекрачат прага на кабинетите си. Не мога да се примиря с порочността, довела до главяването за управленци на българските университети хора, които са по-скоро продавачи на блага и нищо повече, за липсата на регламент, който да допуска по определени правила, за злоупотребата с демократичните правила, които няма как да изберат най-добрия и най-талантливия“, коментира ученият.

Проф.Терзиев казва, че не е достатъчно силен като българския президент, за да каже, че и академичната автономия е атрофирала и неспособна да се измъкне от зациклянето. Споделя, че преди години участвал в конкурс за научна монография в Русенския университет и не бил класиран на призово място, но година след това получил златен медал за същите монографии на Изложението за научна литература във Франкфурт и на това в Москва. Говори за финансовите инструменти за стимулиране на научните търсения.

Справка в редица бази данни за реферирани издания поставят високообразования мъж в първата десетка на българските учени, а в детайлен преглед се вижда, че неговият принос в последните години за доказан научен капацитет е доста над 50% за университета.

На репортерски въпрос след толкова постижения и заслуги, какво е възнаграждението на един толкова преуспял учен, проф.Терзиев отговаря прямо и с усмивка: „По-малко от чистачката на университета…“.

След миг махва с ръка и казва, че сериозната наука в България е като хоби, в противен случай не би се случила въобще.

Проф.Венелин Терзиев не отрича, че оптимизмът, който е носил през последните десетилетия, е позакърнял и премесен с премерена доза реализъм. Убеден е, че нещата ще потръгнат, когато експертизата надделее над партийната функция при вземане на решения. Твърдо споделя убеждението, че нашето място за живеене е именно тук, където сме се родили. И не мисли да странства задълго по света.

Горд е, че е почетен професор на военния ВУЗ и че е най-младия член-кореспондент на Руската академия по естествознание, носител на десетки чужди отличия, изнесъл многобройни пленарни доклади на различни научни форуми и престижни чужди университети и все така ходи спортно облечен с почти безгрижен вид, което по никакъв начин не издава трудния му делник.

От близо 20 години професорът е и член на престижно жури на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.

Всяка година ученият прави подаръци на малчуганите от Детска градина “Детелина” в Русе.

На бюрото му са разхвърляни последните книги на Георги Господинов. Обича да ги чете и препрочита. Виртуалното усещане за близост с автора и неговото мислене го кара да търси многократно смисъла на изречените думи, пък и те двамата са почти връстници.

снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!