Последни Новини

Д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново: „Корупция и кражби на вода е имало още преди 19 века”

Над 300 изложители, хоротеки и 100 кабагайди на Седмото издание на Събора на овцевъдите
януари 31, 2018
Петко Савов и “Гласът на България” Стелияна Христова с национално турне
януари 31, 2018
Покажи всички

Д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново: „Корупция и кражби на вода е имало още преди 19 века”

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Д-р Църов, от години проучвате водоснабдяването на древноримския град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп и сте събрали в книга резултатите от изследванията. Какви интересни разкрития описвате в този труд?

-От 1985 г работя в смесената българо-британска археологическа експедиция в Никополис ад Иструм. От 1996 г задачата ми беше проучване на доградското водоснабдяване на римския град. Знаеше се, че Никополис има акведукти, но почти нищо не бе известно за тях . Имаше само една студия, която беше публикувана през 1931 г.

-Колко време ви отне проучването на водопроводното съоръжение на българския Помпей, както е известен Никополис ад Иструм?

– Проучването на 22,5-километровия акведукт продължи 20 г като съм копал на 30-40 места по трасето. Естествено един акведукт е огромно съоръжение и не може да бъде проучен лесно на 100 %. Но имах късмет, че финансирането беше изцяло от британска страна и можех да работя в късната есен, когато реколтата е прибрана и земеделските площи, през които преминава акведукта вече са освободени.
И така към момента това стана най-добре проучения римски акведукт в България. Като се поразрових в книгите видях, че освен в Никополис има информация за още 18 древноримски градове, докато в България те са много повече. Оказа се, че има много неща, които са грешни като инженерни хипотези, защото хората, които са се занимавали с акведуктите по-скоро са го правили случайно, отколкото целенасочено. Особено в градовете, където се работи спасително като например във Варна, защото древния Одесос е много по-малък, отколкото съвременния град. Проучвани са малки сектори, но въпреки това много интересни резултати имаше и там. Наред с това естествено трябваше да се запозная с водоснабдяването в Империята, както и с римското право, касаещо водоснабдяването. И мога да споделя, че когато бях в средното училище намразих математиката точно за това, че имаше задачи с басейни, в които влизаше от една тръба вода, пък излизаше от няколко други…Насочих се към хуманитарните науки и математиката я оставих на заден план, но покрай тези 20-годишни мои занимания се наложи отново да решавам и такива задачи. И сега колегите градски римски археолози се обръщат към мен да им изчислявам басейни и други такива дебити. Така събрах много информация. Оказа се също, че двама антични автори, които имат сериозни трактати за водоснабдяването, никога не са били превеждани на български език. Затова реших да включа в книгата и преводи от латински на български като това ще е една от притурките. Ще има и каталог на архитектурните детайли. Получи се едно доста сериозно книжно тяло от около 300 страници. Все още е на работно заглавие „Акведуктите по българските земи от II-IV век.
Освен това се оказва, че нашите земи, от които са Долна Мизия, Тракия, част от Горна Мизия и Македония, в римския свят по отношение на водоснабдяването са едни бели петна. Това се дължи на няколко причини. Ние пишем основно на кирилица, която не се чете масово по света, освен в няколко държави и ограничените контакти до 1990 г. Преди доста години, когато Соломон Паси беше външен министър, в България гостува японския престолонаследник.Оказа се, че е много добър специалист по римско водоснабдяване и тогава много бързо ме накараха да събера публикувани материали, включително и няколко мои статитии и да ги изпратя в МВнР , за да ги преведат на английски език и да покажат на престолонаследника, че и тук при нас е имало римско водоснабдяване.

-На какъв етап е книгата Ви?

-Приключил съм вече с текстовата част , която ще е на белингва. Има около 220 илюстрации.Няма да е в голям тираж, защото този тип книги са строго научни, въпреки, че съм описал и доста забавни и любопитни факти. В момента се прави превода и на английски език, но той е труден, защото трудът е изпълнен с много специфични термини и непрекъснато се налага да обяснявам някои неща, на които да се намерят най-точните думи на английски език.
Преимуществото е, че един малък вариант от около 50 страници, ще влезе в първия том за проучванията край село Дичин от Ендрю Полтърс, с когото работехме години наред и който вече е почти готов и през 2018 г трябва да излезе и той от печат.

-Каква е била водопреносната система в древността?

-Повечето от нещата, древните теоритици по водно снабдяване са ги заложили още от ранната римска Империя. Но, както винаги теорията се разминава с практиката и всеки един градски акведукт си има своите особености. Това е свързано с топографията на терена, през който минава, с инвестиционните възможности на съответното селище, дори и с корупция..
За това свидетелстват например разменени писма между императора Траян и Плиний Млади, който е бил негов добър приятел. Траян го е назначил за областен управител на провинция Виния Импонтос в Мала Азия /б.а. днешна Турция/. Императорският наместник пише на Траян: „Гражданите на Никомедия похарчиха 5 милиона за акведукта, но останаха недовършени още 2 км. Можеш ли да помогнеш още малко за довършването му?”.
А императорът му отговаря: „Вземи един инженер по водно снабдяване от Тракия да отиде и да види какво не са направили и да каже колко пари ще трябват още”.
Така двамата си разменят няколко писма. От епистоларната литература пък могат да се извадят факти, които показват, че и тогава е имало подобни прояви на корупция и отклоняване на средства.
За сетен път се убедих, че няма нищо ново под слънцето и по-скоро всичко ново е добре забравеното старо.

-Какво е характерно за водоснабдяването на древноримските градове?

-Винаги съм казвал, че ако римляните имаха енергия и ако бяха открили електричеството, техническата революция, нямаше да бъде продукт на 18-19 век , а на 4 век или дори на 3 век. На тях им е липсвала енергия, която да движи помпите например. Познавали са малката помпа, известна като ливер, който се задвижва ръчно. Познавали са също водното колело, имало е много воденици. Не са имали обаче достатъчно мощна енергия, която да захранва мощни двигатели. Заради това акведуктите са правени по гравитация, т.е. водата като флуид, тя се е движила по гравитачен път от високото към ниското . Акведуктът на Никополис, както казах е 22,5 км, което е една средна дължина, защото например акведуктът на Константинопол е 180 км и това изключително грандиозно съоръжение, което е носело вода от Странджа. Има 11 акведукта, а най-дългият е 80 км, най-късия е 3-4 км.
Римляните са били практични хора. Поради липсата на помпи не са можели да качват и събират водата в резервоари и тя после по гравитачен път да влиза в техните домове. Затова, колкото вода са вкарвали в един град, такова количество е трябва и да излезе. Затова, когато са строили акведукт, са изграждали и добра канализация в съответното селище. Но тази вода е била пълноценно използвана . В обществените тоалетни непрекъснато е течала вода, както и в баните ,където най-вече е преминавал социалния живот на мъжката половина на римското общество, а не толкова в таверните.

-Кой е обслужвал и поддържал акведуктите?

-Ние си мислим, че робите са хората, които са движили римската икономика. Реално обаче те са били домашни прислужници или учители на децата на римската аристокрация. Някои роби, които са освободени, са били чиновници, които са обслужвали различни обществени дейности, в това число и акведуктите. Всеки един акведукт си е имал персонал и тези съоръжения са съществували по 300-400-500 години.

-Как е ставало изчисляването на потреблението на вода?

-Ползвателите задължително са си плащали водата.Изчисляването на потреблението е ставало чрез измервателни тръби, които са играли ролята на водомер. Когато някой е искал да си прекара вода към дома, той се е обръщал към градската администрация и били изпращани техници, които да монтират тръба със съответния диаметър. Имало е стандарт и тези тръби са били със 160 различни големини за дебит. И на базата на това каква тръба е поставена, стопанинът на жилището е плащал съответната такса в градската хазна. Освободени от такса са били изявени граждани, хора със заслуги към града, дарители.

-След като е съществувала система за отчитане и плащане, изниква въпроса имало ли е кражби?

– Имало е и те не се различават от съвременните деяния. И преди векове са подкупвали техниците, които поставят тръбите. Имало случаи да прокарат тръба за по-голям дебит, а да се води по-малка и ползвателят да плаща по-ниска такса. Съществувал е и друг начин, който се е бил утвърдил като професия, но извън закона и това са били т.нар.”пробивачи”. Те са пробивали акведукта под земята и са прокарвали странична тръба до дадения ползвател. Правели са „байпаси”. Но пък е имало и друга професия „обиколчици”, които пък са следели точно за такива нелегални съоръжения. Освен това законите, които регламентират ползването на такива продукти са били много строги и до 4 век са се спазвали строго. Всеки акведукт си е имал точно определен сервитут , който за цялата Империя е бил еднакъв. Това е 10 римски стъпки от оста на канала, което ще рече около 3 м в двете посоки. Когато обаче е имало и друго водно съоръжение като разпределителен резервоар например, този сервитут се увеличава. До 4 век много добре се виждат следите от самото изграждане на акведукта, което е било през 2 век и изведнъж през 4 век до 6 век, за около 250 г живот, се е натрупал около 1,20-1,60 метра боклуци. Незаконните сметища са точно в тези празни пространства, които са били сервитута на акведукта. Сред отпадъците има кокали, натрошена керамика, счупени битови предмети, както днес в междублоковите пространства.
Оказа се, че тези места са много благодатни, защото там откриваме много монети, предмети , находки, които не са от темата „водоснабдяване”, но пък дават информация за това какъв е бил животът в Никополис.

-Имало ли е чести аварии по водопреносните съоръжения?

-Имало е опасност от аварии. Лесно е било да се повреди едно такова съоръжение, особено частите му, които са над земята. Били са изработвани от камък, глина, хоросан, дърво, понякога олово, а железни скоби са свързвали отделни детайли.По принцип най-често е било направено от камъни и тухли подмазани с хоросан, в който има много финно стрита тухла. Тези частици са придавали розово-червен цвят на хоросана и той ставал водонепропусклив. При навлажняване тези тухлени прашинки се разширяват и стават хомогенна смес, която не пропуска вода.
Когато е станал на 200 г, акведуктът на Никополис е пренасял по-малко вода, но в добрите си години през него за 24 часа са минавали около 3000 кубика. Това е доста сериозно количество. Проблемът при римските градове е, че не знаем колко точно им е населението, но ако допуснем, че там са живели около 5000 души, от основният и от още два непроучени до момента акведукта са доставяни на ден по около 160 л вода на човек. За сравнение нормата за Велико Търново днес е 162 л на човек.

-А какви санкции са били налагани на крадците на вода?

– Наказанията са били предимно парични глоби или пък се е конфискувало имущество. От кодекса на някои градове е известно, че ако се появи добитък в обществена чешма, животните се отнемат, а този,който е подал сигнал на властите за нарушението, след продажба на добитъка, получава половината от стойността.
В израелския град Цезарея пък ако роб наруши правилата, бива убит. А това е загуба за робовладелеца, защото робът струва пари. Има 2-3 случая от древни градове в България със запазени съоръжения за кражба на вода. Това са били големи делви, закопавали са ги в земята на около десетина метра извън сервитута, за да е на скрито място. Пробивали са главната конструкция на водното съоръжение, която е от камък и тухли, прекарвали са глинени тръби до делвата и от нея пък тръгвали други по-малки глинени тръбопроводи. Това е доказателство, че самоделки са правени и тогава.

-Кой е бил основният водоизточник на древноримския град?

-Никополис ад Иструм е бил захранван с вода от подземната река, която излиза от Мусинската пещера. Вътре в самата пещера има няколко ръкава и са били направени няколко баража. Бентовете са отклонявали водата точно по единия от ръкавите и той е толкова прав, че едва ли е изваян така от природата. Вероятно е бил изправен нарочно, за да може водата да изтича по него. Пред този воден тесняк е имало каптаж. От него, водопреносното съоръжение е прехвърлено на другия бряг на реката, минава през село Мусина, пресича река Негованка западно от село Русаля, от там върви през нивите под земята. Прокарвани са били траншеи, полагали са тръбопровода и след това са го заравяли. Така водопровода стига до долината на река Росица и по мост, който е 3 км дълъг и 20 м висок , минава канала, пресича напречно река Росица и цялата долина. Това е изключително голямо съоръжение, което стига до градския водоразпределителен резервоар, който остава извън крепостната стена и е и на най-високата точка на терена на Никополис.
Има разработен проект за социализация на този резервоар, защото той е най-високо запазената руина. Издига се на около 5,20 м над нивото на терена и още толкова надолу. Предвижда се да се направят подходящо заграждение, както и пасарелки, по които да се движат туристите. Ще има и атрактивно осветление, защото новото трасе на автомагистрала „Хемус” ще минава през северния некропол на Никополис и археологическият резерват ще се вижда от пътя и ще привлича вниманието на преминаващите.

 

-Пътят до археологическия резерват наподобява лунен пейзаж. Има ли надежда да бъде ремонтиран?

 

– Участъкът от 2 км е в окаяно състояние от години. Навремето, когато започвах работа на Никополис, един хеликоптер се завъртя и след малко кацна, а на обекта дойде тогавашният  член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана Добри Джуров, който видял от въздуха, че се правят разкопки. Той обеща няколко милиона за обекта. Така през годините трима премиери, 30-тина министри, много депутати все обещаваха пари, а нужната сума е в размер на около 250 000 лв. Основният проблем е, че пътят е на границата на две общини-Велико Търново и Горна Оряховица.

Снимки-Веселина Ангелова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *