Проектът за крепостта Трапезица е разработен от трима общински съветници от различни партии
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА
Трима общински съветници от различни политически сили разработиха общ проект, с който Велико Търново кандидатства за наградата на Европейския съюз за културно наследство. Мария Илчева от Реформаторски блок, Нейко Генчев от ГЕРБ и Иван Александров от БДЦ са създали разработката„Реставрация, консервация и социализация на резервата Трапезица”.
«Тя представлява книга на английски език, с изключително богат снимков материал, проследяваща цялото възраждане на историческия хълм. В нея са описани над 10-годишните усилия, положени от институции, специалисти и общественици, за да се стигне до днешвния вид на историческия хълм Трапезица. Това беше къртовски труд и съм спазил стриктно изискванията, материалът да е илюстрован с 25 фотографии, които да отразяват състоянието на обекта преди и след проучвателните дейности, както и да са със запазени авторски права. Текстовете да са до 200 думи, както и да има приложен диск с видео“, сподели Нейко Генчев, който е собственик на издателство „Фабер“ във Велико Търново.
Тримата съветници разработили проекта абсолютно безвъзмездно, а Нейко Генчев дори влага четирицифрена сума за заснемането на филма и за снимковия материал. Кандидатурата на Велико Търново за наградата на ЕС вече е преминала успешно първия кръг.
„Надявам се през март 2018 г., когато ще бъде обявен победителя, да се поздравим с добра новина», заяви кметът на общината Даниел Панов.
Наградата е едно от най-престижните отличия в сферата на културното наследство. «Присъжда се от 1987 г, а България кандидатства сега за първи път. Отличието се връчва съвместно от ЕС, в рамките на програма „Творческа Европа“, и международната организация „Europa Nostra“ с председател Пласидо Доминго. Призът популяризира уменията и отдадеността на архитекти, експерти по културно наследство, доброволци, училища, местни общности, медии и притежатели на културни ценности», изтъква Нейко Генчев.
Той информира, че наградите се присъждат за изключителни постижения в четири категории. Консервация – за значими проекти в областта на консервацията и адаптирането на културно наследство, Проучване – за изследователски проекти, които имат осезаем ефект за опазването и популяризиране на културното наследство в Европа, Отдадена работа – за личности или организации с доказан принос в областта на опазването и популяризирането на културното наследство на Европа, Образование, обучение и повишаване на обществената осведоменост – за успешни образователни инициативи в областта на материалното и нематериалното културно наследство.
«През 2018 г. ще бъдат отличени до 30 проекта и инициативи, а до 7 ще получат Голяма награда на стойност 10 000 евро. Чрез електронно гласуване ще бъде определен носителят на Наградата на публиката. Ако нашият проект бъде отличен, историческият хълм Трапезица ще бъде рекламиран и популяризиран от ЕС и фондация „Europa Nostra“ като това ще привлече във Велико Търново над 200 000 туристи годишно от Западна Европа“, сподели още Нейко Генчев.
Той уточни, че общата рамка на проекта обхваща 10 години. Използваните в разработката съвременни реставрационни методи и техники целят съхраняване на ценния принос на всички периоди от живота на паметниците, на ценността им във всичките й аспекти – научни и естетико-художествени.Реставрационните и консервационни намеси се предхождат и осъществяват след документиране на паметника и на изпълняваните реставрационни дейности, описани в Закона за Културното наследство.
В случая обект на опазване са не само ярките архитектурни постижения от миналото, но и фоновата архитектура и цялата урбанистична структура, запазена в резервата „Трапезица“.
„За пръв път архитектурни паметници, макар и създадени през отдавна отминали епохи, се осмислят като жизнен елемент на съвременната действителност и потенциал за нейното развитие. Това е особено важно, защото днес културното наследство на всеки народ се осъзнава като общочовешко богатство и съответно архитектурният и исторически резерват „Трапезица“ е част не само от средновековната европейска картина, но и от съвременната културна среда на Европа – стойности, които са постигнати не само със съхраняването на автентичните структури чрез използването на съвременните консервационни и реставрационни техники, но и с експонирането им и вграждането им в съвременната градска среда и културен ландшафт», категоричен е Генчев.
Хълмът Трапезица е не само забележителен средновековен обект, но и място, населявано още от късния халколит поради прекрасното си разположение и подходящите условия за живот. Цитаделата на средновековния квартал Трапезица, част от столичния Търновград, е арена на първите официални археологически разкопки в България, извършени почти веднага след освобождението на страната през 1879 г. Проучвания са правени през 1884, 1900, през 30-те години на ХХ в., в периода 1992–1994 г. и от 2007 г. досега.
През 2007 г. от БАН е приета 30-годишна програма за архелогически проучвания, като първата част от нея е изпълнена при осъществяването на настоящия проект в годините 2007–2016. В нея се включва проучване на крепостната система, жилищното застрояване, комуникационната мрежа и църковното строителство. За тази цел цялата площ на хълма е разделена на шест големи сектора, с площ между 6 и 12 дка. Всеки един от тези сектори включва част от крепостната стена с прилежащите крепостни съоръжения -порти, потерни, кули, контрафорси, стълби, жилищните и производствени сгради от градските квартали, църквите и некрополите, уличната мрежа около тях. В секторите са обособени и по няколко отделни обекта, свързани с определени архитектурни структури – крепостни стени и съоръжения, жилища, църкви, некрополи, улици и площади. Програмата предвижда новоразкритите древни останки да бъдат поетапно консервирани и реставрирани. Проучват се и подградията около крепостта Трапезица, като разделят според тяхното разположение на източно, южно и западно. Според програмата полевата обработка на материалите и документацията се извършва на място, а придобитите материали се предоставят на НАИМ при БАН – София и Регионалния исторически музей във Велико Търново, като са осигурени специални хранилища.
„През последните години е извършена огромна работа по археологическото проучване на хълма Трапезица от много колективи, ръководени от изтъкнати специалисти като проф. Константин Тотев, доц. Йордан Алексиев, проф. Константин Дочев, проф.Евгени Дерменджиев, доц. Деян Рабовянов, доц.Мирко Робов и др. Списъкът с публикациите по тази тема надхвърля 100“, припомня Нейко Генчев.
Археологическият езерват с площ от 80 дка стана модел за сътрудничество на всички нива. Във финансирането му се включиха българската държава, Община Велико Търново, бяха използвани европейски средства по оперативни програми, както и дарения, предоставени от чужбина. Общият размер на инвестираните средства достигна 5 милиона евро.
„Това позволи да бъдат направени мащабни археологически проучвания на вече изследваните и на непроучените участъци от хълма, извършване на консервационни работи по проучените обекти, технически проучвания, изготвяне на планове и извършване на реставрация на определени обекти. Създадена бе обслужваща инфраструктура – прокарване на електричество, водоснабдяване, построяване и оборудване на музейна сграда -интерактивен посетителски център, туристическа алея. Изграден бе и панорамен туристически лифт (фуникуляр), както и на пътища и подходи за свързване към градската инфраструктура“, изброява Нейко Генчев.
Вследствие на изпълнението на проекта, архитектурно-историческият резерват Трапезица вече се превръща в туристически обект с национално и международно значение, в притегателен център и в място, изключително подходящо за събития и изяви от Европейския културен календар, се казва още в презентацията на историческата светиня.
Снимки-архив