Последни Новини

Княз Фердинанд I открил жп гарата в Горна Оряховица

Моноспектакли, хумор и поезия в Клуб „Седем“ през април  
март 27, 2019
Фолклорното надиграване „Букет от ритми“ събра танцьори от 14 състава в Павликени
април 2, 2019
Покажи всички

Княз Фердинанд I открил жп гарата в Горна Оряховица

Тя е първата в страната с подлези за придвижване на пътниците между пероните

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Международната жп гара в Горна Оряховица е най-голямата и е най-важен железопътен център в Североизточна България. Влаковият възел има богата история и тази година се навършват 120 години от откриването му.

В Историческия музей в железничарския град пазят уникални снимки и документи, свързани с гарата. На видно място в експозиционните зали са изложени първият гаров часовник и камбаната, с която е оповестяването пристигането и потеглянето на влаковите композиции.

След Освобождението българските правителства водят много дискусии за бъдещите железопътни трасета в България. Друг сериозен проблем е чия да бъде собствеността на железните пътища, тъй като изградените до момента отсечки все още са в чуждо владение. Истинските решение по тези въпроси започват едва след 1888 г., когато България откупува жп линията Русе-Варна и обявява образуването на Българските държавни железници (БДЖ)“, разказва директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов.

Той допълва, че през януари 1889 г. е приет Закон за построяване на железните пътища Ямбол – Бургас и Каспичан – София. Неудачите, които съпътсват строителството на другите линии, карат проектантите няколко пъти да изменят трасето през Дунавската равнина. Първоначалната идея е то да преминава от Каспичан през Шумен, Търново, Севлиево, Ловеч и Плевен, преди да достигне София. През 1895 г. с нов закон линията на север от Балкана е обявена за централна, а пътят ѝ от София е проектиран през Плевен, Павликени, Поликраище, Козаревец, Стражица и Шумен.

 

„Година по-късно е поставена нова отправна точка – вместо в горнооряховското село Поликраище е решено да бъдат изградени гарова постройка и маневрени коловози в района на Горна Оряховица близо до село Калтинец, което днес е квартал на железничарския град. Условното означение на бъдещата гара в картата на БДЖ е записано с две имена- Горна Оряховица – Калтинец. Освен на северното трасе законът от 1895 г. поставя началото на координирана железопътна мрежа за цяла България – една от важните кръстопътни гари на която скоро ще се окаже именно Горна Оряховица“, разказва музейният шеф.

По думите на Пламен Мадемов главната северна линия е завършена през 1899 г. като железопътна връзка между София и Варна. Трасето е най-дългото в България – общо 541 километра. Официалното откриване на цялата линия е избрано да бъде в Горна Оряховица.

Причината е, че нашата гара се явява естествен географски център между двата края, а съвсем скоро предстояло завършването на жп линията от Русчук към Балкана с пресечна точка в Горна Оряховица“, уточнява Мадемов.

На 8 ноември 1899 г., точно в 10 часа преди обяд през нарочно построената триумфална арка навлиза парен локомотив, теглещ влакова композиция, окичена със зеленина и флагове. По протежението на целия гаров перон са издитнати пилони с развети знамена. Хилядното множество посреща влака с небивал възторг. Трикольорната лента за откриването държат шест девойки, облечени в традиционни носии от Северна България – символ на свързването на различните области от тази територия. От пристигналата композиция слизат княз Фердинад I, почти всички тогавашни министри, както и инженери и строители, участвали в строителството на железопътното трасе. Лично Фердинад I прерязва лентата на новата железопътна гара Горна Оряховица – Калтинец, с което официално открива линията София – Варна.

Новооткритата жп гара дава изключителен тласък за бъдещото развитие на цялата околия. Тя става входна врата на промените, които дават нов ход на икономическото и социалното битие на малкия град през настъпващото двадесето столетие. Променя се стопанската структура на района. Значително намалява броя на земеделските стопани в този традиционен за местното население отрасъл. Около гарата се изграждат складове, спедиторски кантори, търговски представителства, започват да функционират множество работилници за ремонт и поддръжка, строят се промишлени предприятия. Керванната търговия с каруци отстъпва място на новия – евтин, сигурен и бърз – превоз на стоки и хора.

„Макар че в началото жп гарата отстои на 2 км от Горна Оряховица и 0,5 км от с. Калтинец, територията около нея бързо се превръща в притегателен място за населението от околноста, осигурявайки му нови начини за работа и прехрана. Само за десетина години гаровата сграда става център на ново селище – бъдещ квартал на Горна Оряховица. В него освен хора от града се заселват и строят свои къщи жители от съседната Кесаревска околия и Еленския балкан. Според тогавашните статистики годишният прираст на Горна Оряховица от 0,9 % преди 1899 г. достига 18,6 % в първите години на XX век“, обяснява Пламен Мадемов.

Откриването на жп линията Русе – Горна Оряховица – Търново на 8 октомври 1900 г. превръща града в кръстопътен център на железните пътища. През 1912 г. същото трасе пресича Балкана и е удължено до Стара Загора. От 1930 г. започва влаковото движение по нова железопътна посока – открита е линията Горна Оряховица – Лясковец, която по-късно ще бъде продължена и до град Елена. С постигнатата изключителна транспортна значимост Горна Оряховица се утвърждава за десетилетия напред върху важните търговски пътища в страната

В началото на миналия век започва изграждането на допълнителни сгради и помощни звена, обслужващи този транспортен отрасъл. Обособени са разпределителна и товарна гара. През 1931 г. жп гара Горна Оряховица става първата в страната с обособени подлези, осигуряващи придвижването на пътниците между пероните. През втората половина на ХХ век приемната сграда е изцяло обновена, а помощните гари до голяма степен автоматизирани. Като център на едно от шестте главни железопътни поделения на страната, в Горна Оряховица през 1977 г. е открита 14-етажната административната сграда на Железопътно управление

През годините обаче освен възходи е и имало и немалко инциденти с родните железници. Катастрофи са ставали по железните пътища още с откриването на първата линия, свързваща Русе и Варна. В края на далечната 1896 г. по заповед на управителя на тогавашния Дунавски вилает Мидхад паша , е преустановено движението по въпросното жп трасе. Причините за честите катастрофи са различни, но се обобщават в несигурността, недостатъчната трамбовка и хлътването на железния път. Слягането е станало причина за първата тежка катастрофа на жп гара Горна Оряховица-Калтинец. Последните седмици на отиващото си 19-то столетие са изпълнени с трагизъм. Година след откриването на Централната жп линия и месец след пускането в експлоатация на втората кръстова линия от Русе до Търново, става един от най-сериозните инциденти по току-що пуснатото трасе.

 

Утрото на 12 ноември 1900 г.е раздрано от силен гръм. Експлоадира котелът на парния локомотив № 54 „Средна гора“. В района на железния мост над р.Янтра до село Калтинец въпросният локомотив дерайлира, повличайки след себе си десетина товарни и пътнически вагона. Влаковите композиции по това време са били „смесени“. Част от пътническите вагони били заклещени от товарните, пълни с желязо и въглища.Сред пътниците и персонала имало пострадали и убити.

Свикана била незабавно държавна комисия, изградените по това време жп войски се включват в разчистването на катастрофата.

Дълго време след това въпросният инцидент се помни и коментира от местното население, което така и не разбира истината за разигралата се трагедия. А тя била предизвикана от техническа грешка при строителството на железопътния мост. Затова пък в следващите години въпросното съоръжение е било обект на постоянни измервания, свързани с годността му“, разказват историци.

Десетина години по-късно районът на гара Горна Оряховица отново е сполетян от тежко бедствие. Унищожителното земетресение на 1 юни 1913 г. предизвиква активизиране на десетки свлачища, някои от които унищожават големи участъци от железопътната инфраструктура в ареала на горнооряховската гара.

Седмица по-късно районът пък е връхлетян от смерч, който помита 45-тонни вагони. След преминаването на халата, която трае само няколко минути, коловозите на гара Разпределителна са осеяни с десетки преобърнати вагони , някои от които превърнати в в купища старо желязо.

През следващите години гара Горна Оряховица е арена на още няколко инцидента. Обичайно те се свързват с убити животни или хора, които попадат на релсите в момент на преминаване на влакова композиция.

Всичко това налага още тогава БДЖ да изработи стройна система за гарантиране безопасността на движещите се влакове. В тази връзка по гарите освен телеграф, са прокарани първите телефонни линии и механични предупредителни системи. Пространството около станциите пък е заградено. Мостовете и тунелите по всички линии са с денонощна охрана, проверяваща тяхното състояние преди преминаването на всяка влакова композиция.

Снимки- Веселина Ангелова и Исторически музей-Горна Оряховица

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!