Последни Новини

Уникален свещник-кръст дарен от Колю Фичето пазят в негов храм в Търново

Инициативата “Стародумци” възкресява старите думи в българския език
март 26, 2019
Хирургът д-р Свилен Маслянков: Нужно е изследване генетиката на вида тумор в битката с рака
март 26, 2019
Покажи всички

Уникален свещник-кръст дарен от Колю Фичето пазят в негов храм в Търново

 

Наследникът на Майстора-Константин Фичев изследва родовата памет

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Наследник на прочутия Майстор Никола Фичев ревностно изследва историята на знаменития си род. Константин Фичев се е посветил на завидното наследство, което е получил от своите деди.
„Аз съм четири пъти пра-внук на Колю Фичето. Едно от характерните неща за нашия род е това, че всички момчета носят имена „Константин“ и „Иван“, споделя Константин Фичев.


Той показва уникален златен семеен монограм от преплетени буквите „К“ и „И“.


„Израстнах при дядо си Константин Фичев сред фамилни реликви, снимки, документи. От него наследих афинитета към музиката и историята. Той е бил изселен от София на 14- годишна възраст заедно с майка си и дядо си по подобие на семействата на много други големи български родове, между които и тези на Райна Княгиня и фамилия Вазови.Преди години дядо ми написа книгата за Колю Фичето- „Първомайсторът“, за да опровергае разпространени неверни твърдения за личността и делото на прочутия ни родственик“, разказва Константин Фичев.


Той допълва, че в книгата са представени неизвестни на широката публика и на историците данни за легендарния български строител.
„Колю Фичето е бил много пестелив и дълбоко вярващ християнин. В къщата си в Търново е имал специална одая /б.а.стая/ , в която е съхранявал десетки чифтове цървули. Дори и износени, той не ги изхвърлял, а ги прибирал“, разкрива Константин Фичев.
Наследникът допълва, че сред съхранените до днес ценните документи е запазена фотография от опелото на Майстор Колю Фичето. Тя е публикувана в книгата, а дядо му е направил описание на всеки от присъстващите на траурното събитие. Великият български строител е погребан във Велико Търново.
„През 2003 г. е извършена ексхумация на гроба. Целта била антропологът проф.Йордан Йорданов да направи реконструкция на образа на прадядо ми по неговия череп. Това обаче се оказало невъзможно, защото върху саркофага при погребението на Колю Фичето била поставена много масивна каменна плоча. След изгниването на ковчега, тя пада и смазва костите, като най-увреден се оказва черепа“, изтъква Константин Фичев.


С нескрито вълнение родственикът на Майстора споделя за друг уникален артефакт, който дава обяснение как прякорът на легендарния строител се превръща в негово фамилно име.
„Това е сребърен пръстен-печат с позлата и изображение на птица. Тълкуванието е, че профилът на Уста Колю Фичето е наподобявал именно птица. Тогава се използвала думата „фтичи“. За благозвучие едната съгласна отпада и остава „фичи“, уточнява Константин Фичев.
Правнукът на именития българин с гордост разказва и за свещник реликва, оставен от дядо му. Служителка от музея в Троян му се обадила и му показала страница от книга за ковано желязо от 60-те години на миналия век. Там пишело за свещник във формата на кръст, който се намира в църквата „Св.Св.Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“ във Велико Търново. Твърденията били, че свещникът-кръст е дарен от Колю Фичето на храма, след като го построява. Майсторът дори се е подписал върху предмета като е посочил и годината на изработката.
„Знаех, че през годините църквата е била реставрирана и се съмнявах дали ще открия ценния предмет там. Отидох и още щом прекрачих прага на храма, първото нещо, което видях като силует бе този свещник. С вълнение установих, че е същият упоменат в книгата. На едното рамо на кръста е изписано „Колю“, а на другото „Фичи“ и годината 1861-ва. Има предположение, че свещникът е изработен от прадядо ми, защото се знае, че той се е занимавал с каменна и метална пластика“, казва Константин Фичев.


От историческите справки става ясно, че легендарният майстор Никола Фичев е роден в Дряново през 1800 г. Умира в Търново през 1881 г. По турските официални книги се е именувал като Фичоолу ефенди. В църквата „Св. Тройца“ до Търново се е подписал през 1847 г. като „Никола Иванович от село Дряново“.Среден на ръст, сини очи, руса коса. Физически много здрав. Когато е строял моста при Бяла често е ходел до Търново пеш или на кон.
Тригодишен остава сирак, без баща. На десет години майка му го дава да учи занаят при дряновските майстори-зидари.Работил е с майстори от Корча от Албания, както и в Цариград.При брациговски майстори и италиански работници се научил да прави мостове и часовникови кули.
Работил е самостоятелно от 1835 г. до Освобождението. Строил е джамии, изградил е 4 моста, къщи, магазии, магазини, фабрики, 12 църкви.
Последната вдигната от него църква е „Св.Св. Константин и Елена“ с две уникални въртящи се колони. Градена е през 1872-1873 година.Струвала е 300 хиляди гроша, събрани от дарения. Осветена е на 7 октомври 1873 г. от търновския владика Иларион Макариополски. Там е погребан митрополит Панарет Рашев.


Църква „Рождество Богородично“ в Търново пък е зпочната през 1842 и завършена през 1844 г. Разрушена е, заедно с камбанарията от земетресението на 1 юли 1913 г. Струвала е 500 хиляди гроша. Построил е кула-камбанария в Плаковския манастир „Св. Илия“ през 1856 г.При пожар през 1947 г. изгаря целия манастир, но кулата остава незасегната. През 1858 г. изгражда колонаден хан на Хаджи Николай Минчев в Търново, известен като хан на Хаджи Николи на Самоводската чаршия.
Негово творение е осмостранна чешма в двора на Соколския манастир. Построена е по времето на Митхад паша през 1865 г, както и Съборната църква „Св. Тройца“ в Свищов.
Колю Фичето издига каменен мост на р. Росица до Севлиево – 1857-58 г. Дълъг е 110 м и е със 7 арки. Издържал на големите наводнения през 1859, 1897 и 1939 г. Негови са мостовете над река Осъм в Ловеч и над р. Янтра при Бяла. Бродът е построен по поръчка на Митхад паша за 700 хилиляди гроша. След завършването на съоръжението пашата го наградил с 50 хиляди гроша.
Във Велико Търново Уста Колю Фичето е провъзгласен за майстор. Днес един от най-големите жилищни комплекси в старата столица носи името му.


„Създаденото от моят прадядо е изключителна ценност и трябва да има държавна политика за съхранението на това богатство. Пример за качествена реставрация е ханът на търговеца Хаджи Николи във Велико Търново, който бе купен и възстановен от американския предприемач Едмънд Бек. Много обекти обаче са в окаяно състояние и се рушат. Такъв пример е знаковата църква „Св.Св.Константин и Елена“ в старинната част на болярския град“, подчертава Константин Фичев.

Той не крие, че родът му е прочут и с други славни личности.


Сред тях е генерал Иван Фичев, който е роден на 15 април 1860 г. в Търново, в заможното еснафско семейство. Баща му Иван е майстор-шивач, и е най-възрастният син на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Иван Фичев завършва Робърт колеж в Цариград. Участва в Сръбско-българската война. През 1889 г. капитан Фичев е командирован във висшата италианска военна школа „Scuala di Guerra“. През 1898 г.завършва Военната академия в Торино, Италия, а след завръщането си, през 1899 г. е произведен в чин в чин подполковник и назначен на служба в Оперативното отделения на армията, а през 1900 г. е привлечен в Генералния щаб.
През Балканската война (1912 – 1913година) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия.Участва в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор.
След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище Русе. С указ на Министерския съвет от 14 септември 1914 г.е главен за министър на войната. През февруари 1915 г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова.През 1921 г. генерал Фичев приема предложението на земеделското правителство и става пълномощен министър на България в Румъния, на която длъжност работи до 1923 г. След завръщането си в България се отдава на историографска дейност. Той преживява втори атентат в църквата „Св.Неделя“, когато бомба отнася част от черепа му. Спасяват го и той продължава да пише и издава до смъртта си през 1931 г.


Друг виден представител на фамилията е племеникът на генерала-Иван Фичев, който завършва военно училище и става младши кавалерийски офицер. След Ньойския мирен договор, преминава на работа към полицията. На 8-9 септември 1944 г. висшият полицейски служител помогнал на Никола Гешев да избяга от страната като дълги години Гешев е смятан за убит. Самият Иван Фичев е разстрелян без съд и присъда от Народния съд.

Снимки-личен архив

 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!