Последни Новини

Доц.Иван Марчевски, ректор на Стопанската академия „Д.А.Ценов“ в Свищов: Назряват протести заради дефицит от 3,2 млн.лева в бюджета на висшето училище 

1308 пациенти лекувани за година в Първо вътрешно отделение на болницата в Горна Оряховица
февруари 7, 2019
Седем заглавия предвидени за фестивала „Сцена на вековете“ 2019 в Търново
февруари 10, 2019
Покажи всички

Доц.Иван Марчевски, ректор на Стопанската академия „Д.А.Ценов“ в Свищов: Назряват протести заради дефицит от 3,2 млн.лева в бюджета на висшето училище 

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Завършил е висше образование във ВФСИ „Д. А. Ценов“ – Свищов. През 1990 г. се дипломира със специалност „Банково дело“. От 2003 година е доцент в катедрата по „Маркетинг“, където изнася лекции по маркетинг, маркетингов мениджмънт и международен маркетинг. През периода 2007 – 2011 година е Декан на факултета „Мениджмънт и маркетинг“. От февруари 2016 г. е  ректор на свищовския ВУЗ.

-Доц. Марчевски, какво се случва в Стопанската академия?

-На редовно заседание на 30 януари Академическият съвет на Стопанската академия не прие проектобюджета на висшето училище за 2019 година. Причината за това е дефицит от 3 221 950 лева и липсата на източник за неговото покриване в пълен размер. Това означава, че без целева финансова помощ от държавата в определен момент през годината ние няма да може да се разплащаме с доставчиците си и да изплащаме пълния размер на трудовите възнаграждения на персонала. С този акт искаме да привлечем обществения интерес към проблем, който има предистория и е сигнал за необходимостта от прецизиране на част от инструментите за държавно въздействие във висшето образование. Ситуацията тревожи, както ръководството на академията, така и персонала. Това поражда напрежение и сред обществеността на Свищов, защото със Стопанската академия е свързан животът на поколения свищовлии, както и икономическото състояние на града и региона.

-Бихте ли пояснили същността на проблема?

-Днешните ни проблеми са комбинация от натрупани грешки в миналото на национално ниво, демографски промени, неправилна регионална политика, избор на инструменти за реализация на държавната политика и имиджови вреди. Известно е, че Стопанската академия е специализирано висше училище, което в 83-годишната си история е обучавало само в две направления Икономика и Администрация и управление. Имаме над 140 000 дипломирани студенти и в годините сме се утвърдили като място за получаване на качествено икономическо образование. Парадоксално или не, именно тясно специализирания ни профил е основната причина за днешните ни проблеми.
През началните години на прехода поради занижени критерии за акредитиране, улеснения прием, голямото търсене на кадри с икономическа и управленска квалификация и недалновидността на част от ректорските ръководства, броят на висшите училища, които могат да обучават студенти по икономика и администрация и управление нарасна от 4 на 33. За немалка част от тях това беше много далеч от основния им образователен профил. Създадоха се катедри, дори цели факултети, трябва да признаем с мълчаливото съгласие на ректорските ръководство на икономическите университети, които разрешаваха на своите преподаватели да работят на няколко други места и да подпомагат акредитирането на новите специалности. Акредитирането на икономически специалности позволи на немалка част от университетите да решат финансовите си проблеми, породени от липсата на интерес от кандидат-студентите към предлаганите от тях специалности. Демографската криза, намаляването на броя на завършващите средно образование, в комбинация с улеснения достъп до образование в чужбина, доведе до първия трус в системата през 2011-2012 година. Започнаха да се усещат сигнали за това, че капацитетът на българските университети надхвърля потребностите на пазара. С годините този проблем се изостряше, особено при „масовите“ специалности, каквито са икономиката и администрацията и управлението. В стремежа си да балансира системата, преди 3 години държавата прие специално постановление (ПМС 64), което целеше да ограничи приема в специалности с намалено търсене, сред които са и икономическите. Това постановление даде положителни резултати и в доста университети приемът на икономисти бе намален за сметка на традиционните им специалности, за които има или по-голямо търсене, или държавата финансира по-добре. За сравнение през учебната 2017/18 година приетите студенти по икономика и администрация и управление са с 28% по-малко от 2015 година. Освен това министерството на образованието и науката постепенно променяше философията на финансиране като увеличаваше дела на средствата, отпускани в зависимост от качеството на обучение. Ние безусловно подкрепяме тези стъпки, защото сме убедени, че са в правилната посока. В същото време обаче този модел доведе до рецидиви, които предполагам изненадват и самото министерство. Какво имам предвид? Намаляването в броя на приеманите икономисти позволи пренасочване на студенти от икономическите специалности към инженерни, педагогически и др. Стана така, че когато икономистите бяха търсени, колегите от другите университети запълваха бройките си с икономисти за наша сметка, а сега, когато икономисти не се търсят, се върнаха към основния си профил. Специализираните икономически училища обаче няма как да пренасочат приема си към други специалности, защото са акредитирани да обучават само икономисти. С особена сила това се усети при нас, защото сме единственото висше училище в страната, което над 8 десетилетия е обучавало и продължава да обучава само икономисти. Смятаме че така е правилно и защото такава е държавната политика, а ние сме държавно висше училище.

-Как очертаните от вас тенденции се отразиха върху финансовото състояние на Стопанската академия?

-Намаляха студентите, намаляха и финансовите ни ресурси. В „добрите години“ (2008 – 2014) обучавахме почти 11 000 студенти. Разширихме материалната си база, увеличихме броя на преподавателите за да предлагаме на обучаемите разнообразно портфолио от икономически специалности. Наехме допълнителен административен персонал. Тогава разходната част на бюджетът ни достигаше до 17 млн. лева. През 2015 година, преминахме през имиджово изпитание, което доведе от известен отлив на студенти и по тази причина броят на приеманите бакалаври и магистри намаля с почти 1000 човека. След влизането в действие на ПМС 64 държавно субсидирания ни прием ежегодно бе намаляван с между 15 и 25% като общият спад за последните 4 години е 4 пъти. От 2470 студенти държавна поръчка през учебната 2015/16, приемът падна на 614 студенти през 2018/19. Този тренд доведе до срив на общия брой на обучаваните студенти за три години с 33% – от 10 166 през 2015 г. на 6877 през 2018 г. Прогнозите ни за тази година са за допълнително намаление с още 800 студента.
Реалните измерения на този процес са драстично намаляване на финансовия ресурс, с който разполагаме, защото въпреки нарастване на компонента за качество все още основата за субсидията, която получаваме, както и за приходите от такси, е броя на обучаваните студенти. Намалението на приходите за 3 г. е с 37%, от 13 717 315 лева през 2015 г., до 8 714 165 лева по прогноза за 2019 г. Ако се фокусираме само върху предоставяните от държавата средства под формата на субсидия, те са намалели от 6,9 млн. лв. през 2015 на 4,3 млн. лева през 2019 г., т.е.минус 38%.  През тази година сме едно от трите държавни висши училища с намалена субсидия като единствено Стопанската академия е орязана с над 10%.

-Министър Красимир Вълчев неколкократно поясни във връзка с вашия казус, че допълнителни средства от държавата могат да се отпуснат само срещу представянето на оздравителна програма. Какво ще предприемете в тази връзка?

-Именно по този пункт е една от основните ни претенции към държавата. Подобна програма не само, че е представена, тя се реализира вече почти 2 г. и 90% от мерките са изпълнени. Ръководени от убеждението, че преди да се обръщаме за помощ към държавата трябва да потърсим вътрешни резерви, с Решение № 7, т. 2 на Академичния съвет от 29 март 2017 г. бе приета Програма за преструктуриране дейността на Стопанската академия. За изпълнението и са уведомени писмено и служебния министър на образованието проф. Денков, и настоящия образователен министър – Красимир Вълчев.В програмата са залегнали мерки, които засягат както приходите, така и разходите на Висшето училище. Към момента над 90% от мерките в програмата са изпълнение, за което министър Вълчев е информиран с писмо от 27 номеври 2018 г. Забавянето на част от мерките е заради липса на финансов ресурс. Намалени са  обаче трудовите възнаграждения на целия персонал чрез редуциране на класа за прослужено време от 1.7 на 1.3., стопена е числеността на персонала с 20% – от 530 на 410 човека – преподаватели и служители.Прекратена е практиката за използване на гост преподаватели, пенсионирани са всички преподаватели, навършили 65 г., увеличен е норматива за академична заетост на 400 часа. Общите разходи за труд са намалени с почти 13%. Въпреки че през този период имаше двукратно значително увеличение на минималната работна заплата и трябваше да изплатим обезщетения от над 500 000 лева, на освободените преподаватели и служители, материалните разходи са намалени с над 38% и др. Общият ефект от тези мерки е икономия от 2,4 млн. лв. на годишна база. Твърдя, че няма друго висше училище у нас, което да е реализирало подобна като мащаби и ефекти програма доброволно, без натиск или обещания за финансиране. Направихме го сега, както и през 2015 година, когато трябваше да скъсаме с определени неакадемични практики. Изпълнихме нашата част от работата. Сега на ход е държавата.
Ситуацията със Свищовската академия е особена, защото висшето училище е създадено с доброволно дарение на видния индустриалец Димитър Апостолов Ценов. Бенефициент е българската държава и тя е поела ангажимента за сметка на предоставените 5 млн.златни лева, които по днешни оценки достигат 200 млн. лева, „да основе и издържа висше училище за вечни времена“.

-Какво ще предприемете при така създалата се ситуация?

-Миналата година неколкократно писмено и в разговори съм уведомил министъра на образованието и науката за назряващите проблеми. Запознахме и всички отговорни институции в страната – премиера, председателя на Народното събрание, министъра на финансите, председателя на Комисията по бюджет и финанси и председателя на комисията по образованието и науката в Народно събрание, за затрудненото ни финансово положение и беше отправен апел за помощ и съдействие. За пореден път официално алармирахме МОН и държавата за наличието на проблем, който изисква индивидуален подход и вземане на бързи мерки. Извън това единствените ни инструменти са търсене на публичност по казуса и обществена подкрепа. Ако цифрите не са достатъчно убедителни, ще бъдем принудени да предприемем разрешените от закона форми на протест. Международната, а и българската практика, дават достатъчно примери за възможните инструменти. Напрежението сред колегите е голямо и аз ги разбирам. Данните за оценките за качество на обучението по ПМС 328 показват, че предлагаме качествен образователен продукт. Министърът на образованието признава, че в дългосрочен план целта на държавата е да останат 4 висши училища, които да обучават студенти в сферата на икономиката и Стопанската академия в Свищов е едно от тях. Направихме болезнени реформи, проявяваме разбиране към усилията, които държавата полага за балансиране на приема, но вече сме „изправени до стената“ и държим да ни бъде обърнато внимание, въпреки че сме доста далеч от столицата, която обикновено е в дневния ред на институциите.

-Проблемите, които изпитвате ще се отразят ли на нормалното протичане на учебния процес?

-Бих искал да успокоя студентите и потенциалните ни кандидати, че последното, което ще направим е да поставим под заплаха провеждането на нормални учебни занятия. Хиляди младежи избраха свищовската академия и ни повериха отговорността за изграждането им като специалисти и няма да абдикираме от този ангажимент. Учебните занятия се осъществяват и ще продължат съгласно учебния график. Нормално провеждаме кандидатстудентската си кампания, разширяваме портфолиото от предлагани образователни продукти. Активно работим с партньорите си от практиката по актуализиране на учебните курсове. Разширяваме международните си контакти. Разбира се мотивацията на персонала е на много ниско ниво, но никой не допуска, че държавата ще абдикира от ангажиментите си и ще остави знаково за страната ни висше икономическо училище да изпадне в невъзможност да покрива разходите си и да осъществява нормален учебен процес.

Снимка-личен архив

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Занимавам се с журналистика от 24 г. Кореспондент съм на вестник "Труд" за Великотърновска област. В личния ми сайт "Helios-as" ще намерите интересни четива за здраве, красота, наука, туризъм, изкуство, пътешествия. Благодаря за интереса и приятно четене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено от копиране !!